Пясъкът на времето

Поэзия » Любовная

2.1K 5 4

Животът с песачинки чевръсти,

бързо изтича от мойта ръка.

И да стискам треперещи пръсти -

нито една не ще задържа...

Различно обагрен е лекият пясък,

но отлита все там - там, където

победи, крах, възход, или блясък,

превръща в прах небитието...

Но някои мигове греят с искри -

в тях блести твойта сърдечност!

Те са отлитащи златни сълзи,

но оставащи късчета Вечност...

Те не са пепел във вихър свиреп,

нито капки в океански течения.

Те са сплав между мене и теб -

една Вселена с безброй измерения!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

amethyst (Калин Пантов)

Ели, Силве, благодаря ви, че се отбихте при мен!

2021-02-13T10:32:44+02:00
Елка (Елка Тодорова)

Хубав стих с философски поглед към живота и любимата! Поздравления, много ми хареса!

2021-02-12T21:51:44+02:00
Plevel (Силвия Илиева)

Еха, Калине! Деликатно, красиво и много нежно! Финалът е великолепен!

2021-02-12T21:04:38+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

песъчинки или песачинки или пясъчинки..даже последното най-ми допада
ще ми се да е по-конкретно стихотворението, ако пясъкът е времето в стиха, защото нали животът изтича с песъчинките според началото, тогава кое е пясъкът на времето - любовта.. защото е любовен стих..ще мисля още..

2021-02-12T20:53:58+02:00