12 февр. 2021 г., 08:38
Пясъкът на времето
Животът с песачинки чевръсти,
бързо изтича от мойта ръка.
И да стискам треперещи пръсти -
нито една не ще задържа...
Различно обагрен е лекият пясък,
но отлита все там - там, където
победи, крах, възход, или блясък,
превръща в прах небитието...
Но някои мигове греят с искри -
в тях блести твойта сърдечност!
Те са отлитащи златни сълзи,
но оставащи късчета Вечност...
Те не са пепел във вихър свиреп,
нито капки в океански течения.
Те са сплав между мене и теб -
една Вселена с безброй измерения!
© Калин Пантов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Ели, Силве, благодаря ви, че се отбихте при мен!
-
Хубав стих с философски поглед към живота и любимата! Поздравления, много ми хареса!
-
Еха, Калине! Деликатно, красиво и много нежно! Финалът е великолепен!
-
песъчинки или песачинки или пясъчинки..даже последното най-ми допада
ще ми се да е по-конкретно стихотворението, ако пясъкът е времето в стиха, защото нали животът изтича с песъчинките според началото, тогава кое е пясъкът на времето - любовта.. защото е любовен стих..ще мисля още..
