Пясъкът на времето
Животът с песачинки чевръсти,
бързо изтича от мойта ръка.
И да стискам треперещи пръсти -
нито една не ще задържа...
Различно обагрен е лекият пясък,
но отлита все там - там, където
победи, крах, възход, или блясък,
превръща в прах небитието...
Но някои мигове греят с искри -
в тях блести твойта сърдечност!
Те са отлитащи златни сълзи,
но оставащи късчета Вечност...
Те не са пепел във вихър свиреп,
нито капки в океански течения.
Те са сплав между мене и теб -
една Вселена с безброй измерения!
© Калин Пантов All rights reserved.
