amethyst (Калин Пантов)
50 779
12.02.2021 г., 8:38 ч.

Пясъкът на времето 

  Поезия » Любовна
1595 5 4

Животът с песачинки чевръсти, 

бързо изтича от мойта ръка. 

И да стискам треперещи пръсти -

нито една не ще задържа... 

 

Различно обагрен е лекият пясък, 

но отлита все там - там, където

победи, крах, възход, или блясък,

превръща в прах небитието... 

 

Но някои мигове греят с искри -

в тях блести твойта сърдечност!

Те са отлитащи златни сълзи, 

но оставащи късчета Вечност... 

 

Те не са пепел във вихър свиреп, 

нито капки в океански течения. 

Те са сплав между мене и теб -

една Вселена с безброй измерения! 

© Калин Пантов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ели, Силве, благодаря ви, че се отбихте при мен!
  • Хубав стих с философски поглед към живота и любимата! Поздравления, много ми хареса!
  • Еха, Калине! Деликатно, красиво и много нежно! Финалът е великолепен!
  • песъчинки или песачинки или пясъчинки..даже последното най-ми допада
    ще ми се да е по-конкретно стихотворението, ако пясъкът е времето в стиха, защото нали животът изтича с песъчинките според началото, тогава кое е пясъкът на времето - любовта.. защото е любовен стих..ще мисля още..
Предложения
: ??:??