31 авг. 2007 г., 20:18

ПЪЛНОЛУНИЕ 

  Поэзия
606 0 14
Луната напълняла от въртене
се спряла върху дядовите керемиди...
Звездите все разпитвала за мене
и искала за малко да ме види.
Но аз нали не съм от небосклона
и няма те, отде да ме познават...
Луната се запътила към клона
на който ято птици преживяват
и тях попитала, но те мълчали
унесени от сънища красиви
и с лунен лъч успяла да погали
мечтите им - да бъдат по-щастливи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??