ПЪЛНОЛУНИЕ
Луната напълняла от въртене
се спряла върху дядовите керемиди...
Звездите все разпитвала за мене
и искала за малко да ме види.
Но аз нали не съм от небосклона
и няма те, отде да ме познават...
Луната се запътила към клона
на който ято птици преживяват
и тях попитала, но те мълчали
унесени от сънища красиви
и с лунен лъч успяла да погали
мечтите им - да бъдат по-щастливи.
И мълчалива, кръгла като пита
търкаляла се кръглата кръглица.
Мрака тя за мен дори разпитвала
и търсила ме в речните зеници....
А аз тогава просто бях във нея
и тихо се разхождах с любовта и.
Изпълних я със своето живеене
и бях докоснал всъщност мъдростта и
онази белолунна кръглентичност
която се търкаляше за мене....
Две думи да ми каже, че обича
до нея да съм, щом и е студено...
се спряла върху дядовите керемиди...
Звездите все разпитвала за мене
и искала за малко да ме види.
Но аз нали не съм от небосклона
и няма те, отде да ме познават...
Луната се запътила към клона
на който ято птици преживяват
и тях попитала, но те мълчали
унесени от сънища красиви
и с лунен лъч успяла да погали
мечтите им - да бъдат по-щастливи.
И мълчалива, кръгла като пита
търкаляла се кръглата кръглица.
Мрака тя за мен дори разпитвала
и търсила ме в речните зеници....
А аз тогава просто бях във нея
и тихо се разхождах с любовта и.
Изпълних я със своето живеене
и бях докоснал всъщност мъдростта и
онази белолунна кръглентичност
която се търкаляше за мене....
Две думи да ми каже, че обича
до нея да съм, щом и е студено...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
