Луната напълняла от въртене
се спряла върху дядовите керемиди...
Звездите все разпитвала за мене
и искала за малко да ме види.
Но аз нали не съм от небосклона
и няма те, отде да ме познават...
Луната се запътила към клона
на който ято птици преживяват
и тях попитала, но те мълчали
унесени от сънища красиви
и с лунен лъч успяла да погали
мечтите им - да бъдат по-щастливи. ...