Пълнолуние

Поэзия » Другая

1.4K 10 23

Нещо ми каза: почакай.

Нещо ми шепне,недей!

Ако повярвам на мрака,

къде ли ще ме отведе?

Нали от слънцето родени

живеят цветовете на деня?

Дори след облачни промени:

светли чувства го менят.

А аз да чакам, тъй неведом

сред толкова звезди и луна...

Изтича времето и гледа

цветните контури на съня.

Хоризонта бавно зазорява

и утрото се къпе в цвят.

Сълзите на нощта изгряват

в очите ти, мой нов свят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара и поздравите, Христо!
Приеми моите поздрави и пожелания за нови пролетни пейзажи в обектива на творчеството ти!

2023-02-21T11:27:09+02:00
ico10 (Христо Стефанов)

Красиво е! Поздрав, Стойчо!

2023-02-21T09:47:17+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Благодаря за коментара и оценката, Ивита!
Благодаря за коментара, Пепи!

2023-02-11T19:57:38+02:00
palenka (П Антонова)

И Ивита ме подкрепя 👍🌺
Хубав ден от мен, нищо, че е мраз и студ - няма да му се дадем!

2023-02-07T09:58:04+02:00
Ivita_Mirianova (Ивита)

”Хоризонта бавно зазорява
и утрото се къпе в цвят.
Сълзите на нощта изгряват
в очите ти, мой нов свят!”

Красиво и оптимистично! Поздравявам те, Стойчо!

2023-02-07T09:51:22+02:00