Пълнолуние
Нещо ми каза: почакай.
Нещо ми шепне,недей!
Ако повярвам на мрака,
къде ли ще ме отведе?
Нали от слънцето родени
живеят цветовете на деня?
Дори след облачни промени:
светли чувства го менят.
А аз да чакам, тъй неведом
сред толкова звезди и луна...
Изтича времето и гледа
цветните контури на съня.
Хоризонта бавно зазорява
и утрото се къпе в цвят.
Сълзите на нощта изгряват
в очите ти, мой нов свят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойчо Станев Всички права запазени
