9 мар. 2012 г., 15:32

Пъпът на света

1K 0 6

За мен бе неизвестно
чия е тази местност,
покрита с тучен райграс
и медоносен цвят.
Това ще да е раят,
щом людете мечтаят
животът им да тъне
в подобна благодат.


Мнозина са се били
до сетни дъх и сили
да придобият тая
благословена твърд.
Но времето минава
и воинската слава
в момента обитава
дома на някой кърт.


Веднъж така се случи,
че облак с вид на куче
крак вдигна да маркира
хълмистия пейзаж.
Узнах измокрен – може
единствен дядо Боже
да бъде тук велможа
и господар, и страж.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Виденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...