9 мар. 2012 г., 15:32

Пъпът на света

1.1K 0 6

За мен бе неизвестно
чия е тази местност,
покрита с тучен райграс
и медоносен цвят.
Това ще да е раят,
щом людете мечтаят
животът им да тъне
в подобна благодат.


Мнозина са се били
до сетни дъх и сили
да придобият тая
благословена твърд.
Но времето минава
и воинската слава
в момента обитава
дома на някой кърт.


Веднъж така се случи,
че облак с вид на куче
крак вдигна да маркира
хълмистия пейзаж.
Узнах измокрен – може
единствен дядо Боже
да бъде тук велможа
и господар, и страж.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Виденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...