За мен бе неизвестно
чия е тази местност,
покрита с тучен райграс
и медоносен цвят.
Това ще да е раят,
щом людете мечтаят
животът им да тъне
в подобна благодат.
Мнозина са се били
до сетни дъх и сили
да придобият тая
благословена твърд.
Но времето минава
и воинската слава
в момента обитава
дома на някой кърт.
Веднъж така се случи,
че облак с вид на куче
крак вдигна да маркира
хълмистия пейзаж.
Узнах измокрен – може
единствен дядо Боже
да бъде тук велможа
и господар, и страж.
© Владимир Виденов Всички права запазени