14 мая 2011 г., 10:16

Първа пролет

613 0 0

Още не изчезнал здрачът,

пръв разчука се кълвачът.

Искаше да извести,

че пролетта към нас лети.

Стресна се за миг лисана

и да вика тя захвана:

- Кой се е разчукал там -

на горски съд ще го предам!

Почувства се южнякът мил

и в миг снегът се е стопил.

Откри се ясна широта -

пред нас е вече пролетта.

Кокиче мъничко и бяло,

на завет то се е прибрало.

Подава бялата главичка

между изсъхнала тревичка.

Ние радвахме се всички,

че дойдоха пойни птички.

Щъркели над нас се вият,

търсят клони - дом да свият.

 

16.12.1975 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дончо Минчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...