14 may 2011, 10:16

Първа пролет

610 0 0

Още не изчезнал здрачът,

пръв разчука се кълвачът.

Искаше да извести,

че пролетта към нас лети.

Стресна се за миг лисана

и да вика тя захвана:

- Кой се е разчукал там -

на горски съд ще го предам!

Почувства се южнякът мил

и в миг снегът се е стопил.

Откри се ясна широта -

пред нас е вече пролетта.

Кокиче мъничко и бяло,

на завет то се е прибрало.

Подава бялата главичка

между изсъхнала тревичка.

Ние радвахме се всички,

че дойдоха пойни птички.

Щъркели над нас се вият,

търсят клони - дом да свият.

 

16.12.1975 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дончо Минчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...