Още не изчезнал здрачът,

пръв разчука се кълвачът.

Искаше да извести,

че пролетта към нас лети.

Стресна се за миг лисана

и да вика тя захвана:

- Кой се е разчукал там -

на горски съд ще го предам!

Почувства се южнякът мил

и в миг снегът се е стопил.

Откри се ясна широта -

пред нас е вече пролетта.

Кокиче мъничко и бяло,

на завет то се е прибрало.

Подава бялата главичка

между изсъхнала тревичка.

Ние радвахме се всички,

че дойдоха пойни птички.

Щъркели над нас се вият,

търсят клони - дом да свият.

16.12.1975 г.