Първа пролет
611
0
0
Още не изчезнал здрачът,
пръв разчука се кълвачът.
Искаше да извести,
че пролетта към нас лети.
Стресна се за миг лисана
и да вика тя захвана:
- Кой се е разчукал там -
на горски съд ще го предам!
Почувства се южнякът мил
и в миг снегът се е стопил.
Откри се ясна широта -
пред нас е вече пролетта.
Кокиче мъничко и бяло,
на завет то се е прибрало.
Подава бялата главичка
между изсъхнала тревичка.
Ние радвахме се всички,
че дойдоха пойни птички.
Щъркели над нас се вият,
търсят клони - дом да свият.
16.12.1975 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дончо Минчев Всички права запазени
