29 июн. 2010 г., 20:24

Първа среща

2.3K 0 1

Благодаря на всички,

които изпратиха коментарите си за стиховете на тези много специални деца.

Не сте много, но все пак... Те са щастливи!!! Пък и аз ги излъгах, че сте десетки...

С колички и патерички тръгваме за Ловеч, Луковит, Кошарица, Виница, Карин дом /Варна /,  Севлиево, Силистра, Банско, София.... Няма да можем да ви пишем през лятото, но стискайте палци - предстоят ни много път и усилия. И много радост, разбира се. През есента ще запишем музикално-поетичен албум "Родени в България" . Ще се каним на промоция, за да четем заедно стиховете си. И ще ви изпратим страхотни снимки.

Обичайте се, помагайте си! Дръжте се!!!...

Като тях...

 

До скоро!

Вики, Виктория, Съни, Таня, Петко... от Дом за рехабилитация в Троян

 

Ваши

Теа и  Биса и Тодор

 

 

 

 

Първата среща -Виктор Вълков

редакция - ТТ

 

 

Срещнах я някак случайно

Беше по празничен ден

Нямаше нищо потайно

Просто се случи с мен

 

С нея по-често се смея

Стихове бели редя

Даже и песен си пея

Колко е хубав света...!

 

Тя е надеждата моя

С мен е във трудния ден

Приятел без който не мога

Който е всичко за мен

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дует Трайчеви - Теодора и Тодор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Продължавай да редиш бели стихове, Вики! Светът наистина е хубав!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...