19 дек. 2019 г., 10:24

Първата целувка

1.4K 0 0

Вечер късно се прибирам                                                                                 

от топлата ни среща в парка…                                                                                

…утеха в тебе аз намирам,                                                                                

започнахме с целувка малка…

 

Усещам, че си неспокойна                                                                                         

да флиртуваш само с мене ти.                                                                    

Искаш нещо по – различно,                                                                               

ела, света си в мене намери.

 

Последната приятелска среща,                                                                  

започна сърцето да тупти.                                                                         

Всички приказки бяха излишни,                                                                         

когато от любов душата ти гори.

 

Ръцете нежно се допряха,                                                                          

светът за миг спря за нас.                                                                          

Започна разговор с очите и душата,                                                                       

която продължи близо час…

 

Исках да си моя,                                                                                 

излях чувства с мили думи,                                                                            

погледна ме в очите и се влюби,                                                                              

и така пламна огън помежду ни…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емре Веждиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...