19.12.2019 г., 10:24

Първата целувка

1.4K 0 0

Вечер късно се прибирам                                                                                 

от топлата ни среща в парка…                                                                                

…утеха в тебе аз намирам,                                                                                

започнахме с целувка малка…

 

Усещам, че си неспокойна                                                                                         

да флиртуваш само с мене ти.                                                                    

Искаш нещо по – различно,                                                                               

ела, света си в мене намери.

 

Последната приятелска среща,                                                                  

започна сърцето да тупти.                                                                         

Всички приказки бяха излишни,                                                                         

когато от любов душата ти гори.

 

Ръцете нежно се допряха,                                                                          

светът за миг спря за нас.                                                                          

Започна разговор с очите и душата,                                                                       

която продължи близо час…

 

Исках да си моя,                                                                                 

излях чувства с мили думи,                                                                            

погледна ме в очите и се влюби,                                                                              

и така пламна огън помежду ни…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емре Веждиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...