Dec 19, 2019, 10:24 AM

Първата целувка

  Poetry » Love
1.4K 0 0

Вечер късно се прибирам                                                                                 

от топлата ни среща в парка…                                                                                

…утеха в тебе аз намирам,                                                                                

започнахме с целувка малка…

 

Усещам, че си неспокойна                                                                                         

да флиртуваш само с мене ти.                                                                    

Искаш нещо по – различно,                                                                               

ела, света си в мене намери.

 

Последната приятелска среща,                                                                  

започна сърцето да тупти.                                                                         

Всички приказки бяха излишни,                                                                         

когато от любов душата ти гори.

 

Ръцете нежно се допряха,                                                                          

светът за миг спря за нас.                                                                          

Започна разговор с очите и душата,                                                                       

която продължи близо час…

 

Исках да си моя,                                                                                 

излях чувства с мили думи,                                                                            

погледна ме в очите и се влюби,                                                                              

и така пламна огън помежду ни…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емре Веждиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....