Dec 19, 2019, 10:24 AM

Първата целувка

  Poetry » Love
1.4K 0 0

Вечер късно се прибирам                                                                                 

от топлата ни среща в парка…                                                                                

…утеха в тебе аз намирам,                                                                                

започнахме с целувка малка…

 

Усещам, че си неспокойна                                                                                         

да флиртуваш само с мене ти.                                                                    

Искаш нещо по – различно,                                                                               

ела, света си в мене намери.

 

Последната приятелска среща,                                                                  

започна сърцето да тупти.                                                                         

Всички приказки бяха излишни,                                                                         

когато от любов душата ти гори.

 

Ръцете нежно се допряха,                                                                          

светът за миг спря за нас.                                                                          

Започна разговор с очите и душата,                                                                       

която продължи близо час…

 

Исках да си моя,                                                                                 

излях чувства с мили думи,                                                                            

погледна ме в очите и се влюби,                                                                              

и така пламна огън помежду ни…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емре Веждиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...