27 сент. 2020 г., 18:02

Първата есенна мъгла

503 0 1

 

Първата есенна мъгла...

 

Май се Времето смени́ –

плод остана не откъснат;

и по нашите земи –

мръква рано, съмва късно...

 

А щом първата мъгла

падне с дребен дъжд донесен –

значи вече е дошла

сива подранила Есен...

 

И зад стръмния баир

чака Северният вятър –

сам готов надлъж и шир

да се плъзне над земята...

 

Рано идва Есента

при лозя не дообрани

и се вият на ята

шумни и тревожни врани.

 

С интуиция за стрес

(в птиците не закърняла)

враните усещат днес

времето, че се разваля...

 

А понеже със криле́

те общуват си с простора –

Северните ветрове

срещат в полет без умора...

 

Падат първите слани́

и оклюмват се цветята,

и са тъжни в тези дни...

... А зад ъгъла е лятото...

 

В тази есенна мъгла –

без да знае: кой да люби

днес самотна би могла

и любов да се изгуби...

 

С не долюбена любов

в предстоящите раздели,

а в мъглата няма нов

път в стеснените предели...

 

... И каквото да решиш –

по космичните закони

няма как да подмениш

сменящите се сезони...

 

27.09.2020.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...