Първата есенна мъгла

Първата есенна мъгла...

Май се Времето смени́ –

плод остана не откъснат;

и по нашите земи –

мръква рано, съмва късно...

А щом първата мъгла

падне с дребен дъжд донесен –

значи вече е дошла

сива подранила Есен...

И зад стръмния баир

чака Северният вятър –

сам готов надлъж и шир

да се плъзне над земята...

Рано идва Есента

при лозя не дообрани

и се вият на ята

шумни и тревожни врани.

С интуиция за стрес

(в птиците не закърняла)

враните усещат днес

времето, че се разваля...

А понеже със криле́

те общуват си с простора –

Северните ветрове

срещат в полет без умора...

Падат първите слани́

и оклюмват се цветята,

и са тъжни в тези дни...

... А зад ъгъла е лятото...

В тази есенна мъгла –

без да знае: кой да люби

днес самотна би могла

и любов да се изгуби...

С не долюбена любов

в предстоящите раздели,

а в мъглата няма нов

път в стеснените предели...

... И каквото да решиш –

по космичните закони

няма как да подмениш

сменящите се сезони...

27.09.2020.