17 янв. 2009 г., 22:44

Първата ни среща

1.2K 0 16
Първата ни среща

Студено бе навън,
във нас бушуваше
кръвта гореща...
Тоз спомен,
тъй прекрасен
като сън,
остана в мен
от първата ни среща...

По детски
приказна бе тя...
Ти спомняш ли си
наш’та срамежливост?
Смутено хвана
моята ръка
и аз усетих
лека колебливост...

Очите ни
от щастие искряха!
Не ще забравя
тоз прекрасен миг –
ти малка бе,
но толкова красива,
а аз, в живота нов
прекрачил бях щастлив!

И днес, след толкова години
в теб съм лудо влюбен аз
и знай – така ще продължава
чак до последният ми час!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Добрев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...