Jan 17, 2009, 10:44 PM

Първата ни среща

  Poetry » Love
1.2K 0 16
Първата ни среща

Студено бе навън,
във нас бушуваше
кръвта гореща...
Тоз спомен,
тъй прекрасен
като сън,
остана в мен
от първата ни среща...

По детски
приказна бе тя...
Ти спомняш ли си
наш’та срамежливост?
Смутено хвана
моята ръка
и аз усетих
лека колебливост...

Очите ни
от щастие искряха!
Не ще забравя
тоз прекрасен миг –
ти малка бе,
но толкова красива,
а аз, в живота нов
прекрачил бях щастлив!

И днес, след толкова години
в теб съм лудо влюбен аз
и знай – така ще продължава
чак до последният ми час!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Добрев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...