Първата ни среща
Студено бе навън,
във нас бушуваше
кръвта гореща...
Тоз спомен,
тъй прекрасен
като сън,
остана в мен
от първата ни среща...
По детски
приказна бе тя...
Ти спомняш ли си
наш’та срамежливост?
Смутено хвана
моята ръка
и аз усетих
лека колебливост...
Очите ни
от щастие искряха!
Не ще забравя
тоз прекрасен миг –
ти малка бе,
но толкова красива,
а аз, в живота нов
прекрачил бях щастлив!
И днес, след толкова години
в теб съм лудо влюбен аз
и знай – така ще продължава
чак до последният ми час!
© Валентин Добрев All rights reserved.
6 от мен.