Jan 17, 2009, 10:44 PM

Първата ни среща

  Poetry » Love
1.2K 0 16
Първата ни среща

Студено бе навън,
във нас бушуваше
кръвта гореща...
Тоз спомен,
тъй прекрасен
като сън,
остана в мен
от първата ни среща...

По детски
приказна бе тя...
Ти спомняш ли си
наш’та срамежливост?
Смутено хвана
моята ръка
и аз усетих
лека колебливост...

Очите ни
от щастие искряха!
Не ще забравя
тоз прекрасен миг –
ти малка бе,
но толкова красива,
а аз, в живота нов
прекрачил бях щастлив!

И днес, след толкова години
в теб съм лудо влюбен аз
и знай – така ще продължава
чак до последният ми час!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Добрев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...