Jan 17, 2009, 10:44 PM

Първата ни среща

  Poetry » Love
1.2K 0 16
Първата ни среща

Студено бе навън,
във нас бушуваше
кръвта гореща...
Тоз спомен,
тъй прекрасен
като сън,
остана в мен
от първата ни среща...

По детски
приказна бе тя...
Ти спомняш ли си
наш’та срамежливост?
Смутено хвана
моята ръка
и аз усетих
лека колебливост...

Очите ни
от щастие искряха!
Не ще забравя
тоз прекрасен миг –
ти малка бе,
но толкова красива,
а аз, в живота нов
прекрачил бях щастлив!

И днес, след толкова години
в теб съм лудо влюбен аз
и знай – така ще продължава
чак до последният ми час!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Добрев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...