11 февр. 2007 г., 16:16

Първи трепет

1.1K 0 1

Видях те и за първи път се влюбих.
Отприщи се от мене любовта...
И сън, и ум по теб загубих -
обичах те, обичам и сега!


И исках с тебе всичко да споделям,
и ден и нощ да милвам те с ръце,
от себе си и залък да отделям,
и подарих ти своето сърце.


Така мечтаех да съм ти едничка,
едничка радост в топлите очи...
Мечтаех за това самичка
и скитах се под ярките звезди.


И денят, наречен "наш", дойде,
сърцата ни огря неземна светлина.
И ден, и час ще си до мене:
щастливите секунди ще броя!


За нас жестока бе съдбата,
но казвам ти го в този миг и час:
създаде и откри във мен жената
със теб да бъда вечно аз!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мая Бая Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...