Feb 11, 2007, 4:16 PM

Първи трепет

  Poetry
1.1K 0 1

Видях те и за първи път се влюбих.
Отприщи се от мене любовта...
И сън, и ум по теб загубих -
обичах те, обичам и сега!


И исках с тебе всичко да споделям,
и ден и нощ да милвам те с ръце,
от себе си и залък да отделям,
и подарих ти своето сърце.


Така мечтаех да съм ти едничка,
едничка радост в топлите очи...
Мечтаех за това самичка
и скитах се под ярките звезди.


И денят, наречен "наш", дойде,
сърцата ни огря неземна светлина.
И ден, и час ще си до мене:
щастливите секунди ще броя!


За нас жестока бе съдбата,
но казвам ти го в този миг и час:
създаде и откри във мен жената
със теб да бъда вечно аз!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая Бая All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...