26 дек. 2007 г., 23:13

Първият

3K 0 32
Прощавам ти това, че ме пося
в пияната си, нарцисна градина.
Прощавам ти за всяка тишина,
която не напълни с мойто име.

Прощавам ти за всяко "ще се върна".
За всяка нощ, в която ме обичаше.
За всички дни, които преобърна.
За всеки сън, изсъхнал в неизричане.

Не искам да ми връщаш преживяното.
Което е било не се отмива.
Прощавам ти за всичко обещано.
В замяна проумей, че си отивам.

Ще помня плътноходното в ръцете ти,
чаровната вендета на смеха ти.
Ще паля свещ от теб, за да ми свети
в усойното и тихото на пътя.

Прощавам ти последното клеймо.

Последното от моите безкървия
ще бъде дъх. И... знаеш ли какво?
Ще бъде стих. И ще ми бъде Първият.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Мавродинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...