26 дек. 2007 г., 23:13

Първият

3K 0 32
Прощавам ти това, че ме пося
в пияната си, нарцисна градина.
Прощавам ти за всяка тишина,
която не напълни с мойто име.

Прощавам ти за всяко "ще се върна".
За всяка нощ, в която ме обичаше.
За всички дни, които преобърна.
За всеки сън, изсъхнал в неизричане.

Не искам да ми връщаш преживяното.
Което е било не се отмива.
Прощавам ти за всичко обещано.
В замяна проумей, че си отивам.

Ще помня плътноходното в ръцете ти,
чаровната вендета на смеха ти.
Ще паля свещ от теб, за да ми свети
в усойното и тихото на пътя.

Прощавам ти последното клеймо.

Последното от моите безкървия
ще бъде дъх. И... знаеш ли какво?
Ще бъде стих. И ще ми бъде Първият.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Мавродинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...