26 дек. 2007 г., 23:13

Първият

3K 0 32
Прощавам ти това, че ме пося
в пияната си, нарцисна градина.
Прощавам ти за всяка тишина,
която не напълни с мойто име.

Прощавам ти за всяко "ще се върна".
За всяка нощ, в която ме обичаше.
За всички дни, които преобърна.
За всеки сън, изсъхнал в неизричане.

Не искам да ми връщаш преживяното.
Което е било не се отмива.
Прощавам ти за всичко обещано.
В замяна проумей, че си отивам.

Ще помня плътноходното в ръцете ти,
чаровната вендета на смеха ти.
Ще паля свещ от теб, за да ми свети
в усойното и тихото на пътя.

Прощавам ти последното клеймо.

Последното от моите безкървия
ще бъде дъх. И... знаеш ли какво?
Ще бъде стих. И ще ми бъде Първият.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Мавродинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...