Първият
Прощавам ти това, че ме пося
в пияната си, нарцисна градина.
Прощавам ти за всяка тишина,
която не напълни с мойто име.
Прощавам ти за всяко "ще се върна".
За всяка нощ, в която ме обичаше.
За всички дни, които преобърна.
За всеки сън, изсъхнал в неизричане.
Не искам да ми връщаш преживяното.
Което е било не се отмива.
Прощавам ти за всичко обещано.
В замяна проумей, че си отивам.
Ще помня плътноходното в ръцете ти,
чаровната вендета на смеха ти.
Ще паля свещ от теб, за да ми свети
в усойното и тихото на пътя.
Прощавам ти последното клеймо.
Последното от моите безкървия
ще бъде дъх. И... знаеш ли какво?
Ще бъде стих. И ще ми бъде Първият.
в пияната си, нарцисна градина.
Прощавам ти за всяка тишина,
която не напълни с мойто име.
Прощавам ти за всяко "ще се върна".
За всяка нощ, в която ме обичаше.
За всички дни, които преобърна.
За всеки сън, изсъхнал в неизричане.
Не искам да ми връщаш преживяното.
Което е било не се отмива.
Прощавам ти за всичко обещано.
В замяна проумей, че си отивам.
Ще помня плътноходното в ръцете ти,
чаровната вендета на смеха ти.
Ще паля свещ от теб, за да ми свети
в усойното и тихото на пътя.
Прощавам ти последното клеймо.
Последното от моите безкървия
ще бъде дъх. И... знаеш ли какво?
Ще бъде стих. И ще ми бъде Първият.
© Елица Мавродинова All rights reserved.
