19 авг. 2025 г., 17:52

Първият учебен ден

502 1 6

Не цяло лято, цял живот
очаквам първия учебен ден
и като някой Дон Кихот
се боря с непознатото за мен.
С децата тръгвам да открия
как сядам на чина във клас,
отзад ще гледам да се скрия,
за да си шепнем в час.
Ще уча още, ще чета, ще пиша,
ще търся начин да разсмея
от скука, ако някой завъздиша,
в прегръдка ще го залюлея.

По-весело ще поиграем

в почивките ужасно къси,

да вдигаме ръка така желаем,

а някой глупост ще изръси.
След време пак ще ги позная
и те ще бъдат като мен
в онази обща класна стая
на първия учебен ден.


Така ли го усещате, деца?
Такова чувство е познато,
защото в нашата игра
споделяме едно и също лято.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Петева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

6 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...