19.08.2025 г., 17:52

Първият учебен ден

505 1 6

Не цяло лято, цял живот
очаквам първия учебен ден
и като някой Дон Кихот
се боря с непознатото за мен.
С децата тръгвам да открия
как сядам на чина във клас,
отзад ще гледам да се скрия,
за да си шепнем в час.
Ще уча още, ще чета, ще пиша,
ще търся начин да разсмея
от скука, ако някой завъздиша,
в прегръдка ще го залюлея.

По-весело ще поиграем

в почивките ужасно къси,

да вдигаме ръка така желаем,

а някой глупост ще изръси.
След време пак ще ги позная
и те ще бъдат като мен
в онази обща класна стая
на първия учебен ден.


Така ли го усещате, деца?
Такова чувство е познато,
защото в нашата игра
споделяме едно и също лято.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Петева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

6 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...