Първото кокиче
Зима е - покрита с тишина.
В улиците леден вятър тича.
А под преспите едва - едва
вдига поглед първото кокиче.
Покривът е още с бял кожух,
тежка му е снежната премяна.
Сън ли е или пък ясно чух,
как капчука песничка подхвана.
Тъмно е. Луната още спи.
Облаци я пазят - нощна стража.
Слънцето и то се крие с дни.
Искаш ли за пролет да разкажа?
Да те поведа към рай зелен
само с думи, със сърце и обич.
Да накъсам този зимен ден
и на срички в шепа да го сложа.
За да може после да са в стих
птиците по вишни нацъфтели.
Нейде из душата си открих
първото кокиченце къде е.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деа Все права защищены
