Първото кокиче
Зима е - покрита с тишина.
В улиците леден вятър тича.
А под преспите едва - едва
вдига поглед първото кокиче.
Покривът е още с бял кожух,
тежка му е снежната премяна.
Сън ли е или пък ясно чух,
как капчука песничка подхвана.
Тъмно е. Луната още спи.
Облаци я пазят - нощна стража.
Слънцето и то се крие с дни.
Искаш ли за пролет да разкажа?
Да те поведа към рай зелен
само с думи, със сърце и обич.
Да накъсам този зимен ден
и на срички в шепа да го сложа.
За да може после да са в стих
птиците по вишни нацъфтели.
Нейде из душата си открих
първото кокиченце къде е.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
