24 окт. 2008 г., 12:38

Пъстрило

904 0 8



ПЪСТРИЛО

На прозореца на

топла къща

детско пръстче пише:

„Зимата дойде”

Детето слуша приказката

на земята.


Земята под снега

си крие спомените.

Къта в пазвите си снежни

зрънца надежда.

Топли със зимно одеяло

спомена на житото

за хляба.

В снега под шумата

завит и жълъдът

със спомените на

дървото спи.

Сънува облаци

и слънчево небе,

клони вятър сгъва,

вяра от земята

корените пият.

Цветята също спят.

Сънят им на дъга

прилича.

И плодовете във костилки

сладки спят.

В сънищата на пчелите

своя танц танцуват

ароматът на акация

и липов цвят.

Под калпака снежен

на гнездото скрит е

лястовичи спомен

за яйце и птича песен.

Спи земята, спи.

Надеждите на топло

приютила,

за да се роди напролет

с нова сила

цялото пъстрило

на света.

 

На прозореца на

топла къща

моята надежда се е свила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...