24 окт. 2008 г., 12:38

Пъстрило

909 0 8



ПЪСТРИЛО

На прозореца на

топла къща

детско пръстче пише:

„Зимата дойде”

Детето слуша приказката

на земята.


Земята под снега

си крие спомените.

Къта в пазвите си снежни

зрънца надежда.

Топли със зимно одеяло

спомена на житото

за хляба.

В снега под шумата

завит и жълъдът

със спомените на

дървото спи.

Сънува облаци

и слънчево небе,

клони вятър сгъва,

вяра от земята

корените пият.

Цветята също спят.

Сънят им на дъга

прилича.

И плодовете във костилки

сладки спят.

В сънищата на пчелите

своя танц танцуват

ароматът на акация

и липов цвят.

Под калпака снежен

на гнездото скрит е

лястовичи спомен

за яйце и птича песен.

Спи земята, спи.

Надеждите на топло

приютила,

за да се роди напролет

с нова сила

цялото пъстрило

на света.

 

На прозореца на

топла къща

моята надежда се е свила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...