24 окт. 2008 г., 12:38

Пъстрило

903 0 8



ПЪСТРИЛО

На прозореца на

топла къща

детско пръстче пише:

„Зимата дойде”

Детето слуша приказката

на земята.


Земята под снега

си крие спомените.

Къта в пазвите си снежни

зрънца надежда.

Топли със зимно одеяло

спомена на житото

за хляба.

В снега под шумата

завит и жълъдът

със спомените на

дървото спи.

Сънува облаци

и слънчево небе,

клони вятър сгъва,

вяра от земята

корените пият.

Цветята също спят.

Сънят им на дъга

прилича.

И плодовете във костилки

сладки спят.

В сънищата на пчелите

своя танц танцуват

ароматът на акация

и липов цвят.

Под калпака снежен

на гнездото скрит е

лястовичи спомен

за яйце и птича песен.

Спи земята, спи.

Надеждите на топло

приютила,

за да се роди напролет

с нова сила

цялото пъстрило

на света.

 

На прозореца на

топла къща

моята надежда се е свила.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...