Oct 24, 2008, 12:38 PM

Пъстрило

  Poetry
900 0 8



ПЪСТРИЛО

На прозореца на

топла къща

детско пръстче пише:

„Зимата дойде”

Детето слуша приказката

на земята.


Земята под снега

си крие спомените.

Къта в пазвите си снежни

зрънца надежда.

Топли със зимно одеяло

спомена на житото

за хляба.

В снега под шумата

завит и жълъдът

със спомените на

дървото спи.

Сънува облаци

и слънчево небе,

клони вятър сгъва,

вяра от земята

корените пият.

Цветята също спят.

Сънят им на дъга

прилича.

И плодовете във костилки

сладки спят.

В сънищата на пчелите

своя танц танцуват

ароматът на акация

и липов цвят.

Под калпака снежен

на гнездото скрит е

лястовичи спомен

за яйце и птича песен.

Спи земята, спи.

Надеждите на топло

приютила,

за да се роди напролет

с нова сила

цялото пъстрило

на света.

 

На прозореца на

топла къща

моята надежда се е свила.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....