24 oct 2008, 12:38

Пъстрило

  Poesía
902 0 8



ПЪСТРИЛО

На прозореца на

топла къща

детско пръстче пише:

„Зимата дойде”

Детето слуша приказката

на земята.


Земята под снега

си крие спомените.

Къта в пазвите си снежни

зрънца надежда.

Топли със зимно одеяло

спомена на житото

за хляба.

В снега под шумата

завит и жълъдът

със спомените на

дървото спи.

Сънува облаци

и слънчево небе,

клони вятър сгъва,

вяра от земята

корените пият.

Цветята също спят.

Сънят им на дъга

прилича.

И плодовете във костилки

сладки спят.

В сънищата на пчелите

своя танц танцуват

ароматът на акация

и липов цвят.

Под калпака снежен

на гнездото скрит е

лястовичи спомен

за яйце и птича песен.

Спи земята, спи.

Надеждите на топло

приютила,

за да се роди напролет

с нова сила

цялото пъстрило

на света.

 

На прозореца на

топла къща

моята надежда се е свила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...