6 сент. 2009 г., 10:21

Пъстро многогласна 

  Поэзия
424 0 6

В зелената прегръдка на гората
ехти смехът на бягащи вълни,
които дразнят палавия вятър
в листата на гората да шуми.

Облаци се сбират по небето.
На вятъра се сърдят, че крещи.
А тъмно синьо цвете е морето,
което плиска своите мечти.

Брегът поглъща пенещите страсти,
а пясъкът като жарта гори.
Природата е пъстро многогласна,
ако за нея имаме очи.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??