Пъстро многогласна
В зелената прегръдка на гората
ехти смехът на бягащи вълни,
които дразнят палавия вятър
в листата на гората да шуми.
Облаци се сбират по небето.
На вятъра се сърдят, че крещи.
А тъмно синьо цвете е морето,
което плиска своите мечти.
Брегът поглъща пенещите страсти,
а пясъкът като жарта гори.
Природата е пъстро многогласна,
ако за нея имаме очи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
