31 окт. 2017 г., 10:08

Пъстроока

946 4 15

По пътя си дъжда

дърветата целува

и спуска се в поток

влюбен в равнината

пъстроока Есен

играе, не кротува

а после се замисля

обзета от тъгата.

В косите ѝ златисти

жълти минзухари

свили се в листенца

слана да не ги попари.

Полъхът донася

дъх на мед и вино

и с мъгла рисува

призрачно, красиво.

От писъка на гларус

морето оживява

сменя си цвета зелен

във тъмносиньо

лодка със рибари

мрежите прибира

дъх на водорасли

земно и красиво.

 

Октомври, 2017

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красива творба!Рисуваш с думи, Гавраил!
  • Описанието е толкова образно, че може да се нарисува.
    И зарежда с емоции.
    Хубаво е, Гавраил!
  • Нина,чудесно описание на сезоните.Мислим с вдъхновение.
    Албена,мисля че трябва да откриваме красотата където и да се намира тя.
    Василка,иначе бих ли писал и аз толкова вдъхновено.
    Руми,с удоволствие чета твоят коментар както художникът се радва на признанието на неговата картина.
    Рени,
    след твоята рима
    в полет е вече
    дори душата ранима.
    Силвия,
    и твоят коментар е красив като пъстрооката Есен.
    Благодаря на всички!
  • Вълшебната ти есен
    очите ми погали
    и литна като песен
    листенце оригами...
    Вдъхновение си, Гавраил! Позволих си да римувам, защото ти винаги имаш красив поетичен коментар. Красив есенен пъстроок ден!
  • Пъстроока я видях и аз
    морето блесна като тюркоаз
    сякаш дъхна ми на водорасли -
    Есен морска в думи прекрасни!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...