По пътя си дъжда
дърветата целува
и спуска се в поток
влюбен в равнината
пъстроока Есен
играе, не кротува
а после се замисля
обзета от тъгата.
В косите ѝ златисти
жълти минзухари
свили се в листенца
слана да не ги попари.
Полъхът донася
дъх на мед и вино
и с мъгла рисува
призрачно, красиво.
От писъка на гларус
морето оживява
сменя си цвета зелен
във тъмносиньо
лодка със рибари
мрежите прибира
дъх на водорасли
земно и красиво.
Октомври, 2017
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.