31.10.2017 г., 10:08

Пъстроока

941 4 15

По пътя си дъжда

дърветата целува

и спуска се в поток

влюбен в равнината

пъстроока Есен

играе, не кротува

а после се замисля

обзета от тъгата.

В косите ѝ златисти

жълти минзухари

свили се в листенца

слана да не ги попари.

Полъхът донася

дъх на мед и вино

и с мъгла рисува

призрачно, красиво.

От писъка на гларус

морето оживява

сменя си цвета зелен

във тъмносиньо

лодка със рибари

мрежите прибира

дъх на водорасли

земно и красиво.

 

Октомври, 2017

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красива творба!Рисуваш с думи, Гавраил!
  • Описанието е толкова образно, че може да се нарисува.
    И зарежда с емоции.
    Хубаво е, Гавраил!
  • Нина,чудесно описание на сезоните.Мислим с вдъхновение.
    Албена,мисля че трябва да откриваме красотата където и да се намира тя.
    Василка,иначе бих ли писал и аз толкова вдъхновено.
    Руми,с удоволствие чета твоят коментар както художникът се радва на признанието на неговата картина.
    Рени,
    след твоята рима
    в полет е вече
    дори душата ранима.
    Силвия,
    и твоят коментар е красив като пъстрооката Есен.
    Благодаря на всички!
  • Вълшебната ти есен
    очите ми погали
    и литна като песен
    листенце оригами...
    Вдъхновение си, Гавраил! Позволих си да римувам, защото ти винаги имаш красив поетичен коментар. Красив есенен пъстроок ден!
  • Пъстроока я видях и аз
    морето блесна като тюркоаз
    сякаш дъхна ми на водорасли -
    Есен морска в думи прекрасни!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...