Има много неизпито небе.
Бели утрини, от радост разплакани.
Нощи приказни, с цвят на кафе.
Чувства, дето с години са чакани.
Има топли усмивки – горят.
Хора разни (дори непонятни).
Стъпки, улици, пътищата, свят -
тръгваш – две напред, после обратно.
Има много прекрасни слова
(някой път само две са достатъчни).
И такива, в които тъга,
се усеща – добре запечатана .
Има сънища звездно погълнати.
Часове от блаженство размити.
Има дни със кошмари изпълнени –
в тях сърцето се чувства разбито.
В този пъстър живот всичко има –
болка, обич, гняв, красота...
И когато от тук си отида
ще разказвам на Бог за това.
© Деа Все права защищены