15 сент. 2023 г., 11:17

Път

480 0 0


По неотъпкана пътека!
Със сетни сили, вървеше Човека!
Накрая се спря!
Без сили, без плам!
Видя, че зад него няма никой и е просто сам!
Погледна в себе си тъй тъжно Човека!
Беше направил за другите тази пътека!
Бавно седна той на сухата земя!
И зачака, дано да чуе как някой по нея крачи едва!
Изведнъж Човека в далечината детска песен долови!
Заслуша се и разбра, че песента му напомня за неговите детски дни.
По пътеката внезапно хлапе в сандали се появи!
Човека стана и едвам го видя със своите слаби очи.
Позна го веднага!
Сам той беше това, но... на младини!
Усмихна се широко в себе си Човека!
Хвана детското в себе си и тръгна отново...
За другите да прави пътека!
                         

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Малин Милков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...