По неотъпкана пътека!
Със сетни сили, вървеше Човека!
Накрая се спря!
Без сили, без плам!
Видя, че зад него няма никой и е просто сам!
Погледна в себе си тъй тъжно Човека!
Беше направил за другите тази пътека!
Бавно седна той на сухата земя!
И зачака, дано да чуе как някой по нея крачи едва!
Изведнъж Човека в далечината детска песен долови!
Заслуша се и разбра, че песента му напомня за неговите детски дни.
По пътеката внезапно хлапе в сандали се появи!
Човека стана и едвам го видя със своите слаби очи.
Позна го веднага!
Сам той беше това, но... на младини!
Усмихна се широко в себе си Човека!
Хвана детското в себе си и тръгна отново...
За другите да прави пътека!
© Малин Милков Все права защищены