15.09.2023 г., 11:17

Път

472 0 0


По неотъпкана пътека!
Със сетни сили, вървеше Човека!
Накрая се спря!
Без сили, без плам!
Видя, че зад него няма никой и е просто сам!
Погледна в себе си тъй тъжно Човека!
Беше направил за другите тази пътека!
Бавно седна той на сухата земя!
И зачака, дано да чуе как някой по нея крачи едва!
Изведнъж Човека в далечината детска песен долови!
Заслуша се и разбра, че песента му напомня за неговите детски дни.
По пътеката внезапно хлапе в сандали се появи!
Човека стана и едвам го видя със своите слаби очи.
Позна го веднага!
Сам той беше това, но... на младини!
Усмихна се широко в себе си Човека!
Хвана детското в себе си и тръгна отново...
За другите да прави пътека!
                         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Малин Милков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...