4 сент. 2006 г., 20:08

ПЪТ

876 0 5



                                             ПЪТ

                Към себе си вървя.
                Към себе си.
                Прониквам.
                Споря.
                Влюбвам се.
                Греша.
                Старая се
                да разгадая ребуса
                на моята душа...

                Жестоко е.
                Премъдро е.
                Велико е.
                Усещам
                как прекрачил съм отвъд.
                От мен към Бога
                светлина избликнала
                чертае път...

                Безумен път.
                Отричане.
                Прозрение.
                Проникване
                през каменна стена.
                Домогване
                до саморазрушение.
                И светлина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Атанасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...