4 сент. 2006 г., 20:08

ПЪТ

875 0 5



                                             ПЪТ

                Към себе си вървя.
                Към себе си.
                Прониквам.
                Споря.
                Влюбвам се.
                Греша.
                Старая се
                да разгадая ребуса
                на моята душа...

                Жестоко е.
                Премъдро е.
                Велико е.
                Усещам
                как прекрачил съм отвъд.
                От мен към Бога
                светлина избликнала
                чертае път...

                Безумен път.
                Отричане.
                Прозрение.
                Проникване
                през каменна стена.
                Домогване
                до саморазрушение.
                И светлина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Атанасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...