4.09.2006 г., 20:08

ПЪТ

873 0 5



                                             ПЪТ

                Към себе си вървя.
                Към себе си.
                Прониквам.
                Споря.
                Влюбвам се.
                Греша.
                Старая се
                да разгадая ребуса
                на моята душа...

                Жестоко е.
                Премъдро е.
                Велико е.
                Усещам
                как прекрачил съм отвъд.
                От мен към Бога
                светлина избликнала
                чертае път...

                Безумен път.
                Отричане.
                Прозрение.
                Проникване
                през каменна стена.
                Домогване
                до саморазрушение.
                И светлина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Атанасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...