Sep 4, 2006, 8:08 PM

ПЪТ

  Poetry
877 0 5



                                             ПЪТ

                Към себе си вървя.
                Към себе си.
                Прониквам.
                Споря.
                Влюбвам се.
                Греша.
                Старая се
                да разгадая ребуса
                на моята душа...

                Жестоко е.
                Премъдро е.
                Велико е.
                Усещам
                как прекрачил съм отвъд.
                От мен към Бога
                светлина избликнала
                чертае път...

                Безумен път.
                Отричане.
                Прозрение.
                Проникване
                през каменна стена.
                Домогване
                до саморазрушение.
                И светлина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Атанасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...