15 янв. 2008 г., 10:09

път

682 0 2

тьга се изписва вьрху лицето

и оставя следите си

до една усмивка грешна

плахо озаряваща алени устни

и радост спотаена

пропускаща бледите льчи

на залязващото сльнце

трьпнещо в тьрсене на синия простор

на пощадата сгряваща света

и сух пяськ стичащ се по прьстите

от морска пяна

отмиваща страданието

на жадуван дьльг пьт

задушаващ вечния покой

на есенни листа

и поглед гладен

прикрива пороя в душата

чертаещ театьр нов

тьрсещ спасение в бягството

и изпьлнен с безстрашие и познанство

на копнежи вечни

скрито притихнали до прага на един самотен дом

нови мисли изплуват еуфорично

и се гонят в тьмнината на нощта

до дьлго oчakвания сльнчев льч

на ден нов

докосващ наново измисления свят

свят пьлен сьс свобода... простор... закрила

свят спасение

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...