15 ene 2008, 10:09

път

  Poesía
681 0 2

тьга се изписва вьрху лицето

и оставя следите си

до една усмивка грешна

плахо озаряваща алени устни

и радост спотаена

пропускаща бледите льчи

на залязващото сльнце

трьпнещо в тьрсене на синия простор

на пощадата сгряваща света

и сух пяськ стичащ се по прьстите

от морска пяна

отмиваща страданието

на жадуван дьльг пьт

задушаващ вечния покой

на есенни листа

и поглед гладен

прикрива пороя в душата

чертаещ театьр нов

тьрсещ спасение в бягството

и изпьлнен с безстрашие и познанство

на копнежи вечни

скрито притихнали до прага на един самотен дом

нови мисли изплуват еуфорично

и се гонят в тьмнината на нощта

до дьлго oчakвания сльнчев льч

на ден нов

докосващ наново измисления свят

свят пьлен сьс свобода... простор... закрила

свят спасение

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...