тьга се изписва вьрху лицето

и оставя следите си

до една усмивка грешна

плахо озаряваща алени устни

и радост спотаена

пропускаща бледите льчи

на залязващото сльнце

трьпнещо в тьрсене на синия простор

на пощадата сгряваща света

и сух пяськ стичащ се по прьстите

от морска пяна

отмиваща страданието

на жадуван дьльг пьт

задушаващ вечния покой

на есенни листа

и поглед гладен

прикрива пороя в душата

чертаещ театьр нов

тьрсещ спасение в бягството

и изпьлнен с безстрашие и познанство

на копнежи вечни

скрито притихнали до прага на един самотен дом

нови мисли изплуват еуфорично

и се гонят в тьмнината на нощта

до дьлго oчakвания сльнчев льч

на ден нов

докосващ наново измисления свят

свят пьлен сьс свобода... простор... закрила

свят спасение