15.01.2008 г., 10:09

път

683 0 2

тьга се изписва вьрху лицето

и оставя следите си

до една усмивка грешна

плахо озаряваща алени устни

и радост спотаена

пропускаща бледите льчи

на залязващото сльнце

трьпнещо в тьрсене на синия простор

на пощадата сгряваща света

и сух пяськ стичащ се по прьстите

от морска пяна

отмиваща страданието

на жадуван дьльг пьт

задушаващ вечния покой

на есенни листа

и поглед гладен

прикрива пороя в душата

чертаещ театьр нов

тьрсещ спасение в бягството

и изпьлнен с безстрашие и познанство

на копнежи вечни

скрито притихнали до прага на един самотен дом

нови мисли изплуват еуфорично

и се гонят в тьмнината на нощта

до дьлго oчakвания сльнчев льч

на ден нов

докосващ наново измисления свят

свят пьлен сьс свобода... простор... закрила

свят спасение

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...