Път
Пред мене е пътят и ето аз тръгвам,
ненужните вещи и чувства захвърлям,
обличам си новите дрехи, от вчера,
и тръгвам натам своя път да намеря.
По гърба си усещам аз поглед да шари,
спомен от минали страстни пожари
ме дърпа назад, все към теб да ме върне.
Стига! Аз искам от тях да си тръгна!
Аз искам да виждам как се разстила
път необятен с снага тънкосвила,
как неотминати, страшни завои
водят следите ми в бурни порои.
Искам да следвам, да търся, да мога
в своите ръце да държа небосвода,
в моите пръсти да чувствам лъчите,
с нови очи да подгоня мечтите.
Искам сърцето ми ново да стане,
белегът стар от предишните рани
да се размие сред чужди усмивки
и да забрави как теб да обича.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Йорданова Все права защищены
