Вървиш по път, без чувство, без страх
вдишваш мръсната земна прах,
повален,
победен,
заличаваш нещастното минало от мислите,
посочваш ги: Виновни бяха те!
но има ли вина, има ли причина?
сърцето спря... загина.
Душата е жива, не е продадена и не се продава,
остава ранена, страда...
Няма смисъл, няма нужда от сълзи
било е и по-зле - не тъжи. ...