Вървиш по път, без чувство, без страх
вдишваш мръсната земна прах,
повален,
победен,
заличаваш нещастното минало от мислите,
посочваш ги: Виновни бяха те!
но има ли вина, има ли причина?
сърцето спря... загина.

Душата е жива, не е продадена и не се продава,
остава ранена, страда...
Няма смисъл, няма нужда от сълзи
било е и по-зле - не тъжи.

Спреш ли, започваш да чувстваш, страх те е,
плашиш се като малко дете,
крещиш, викаш, плачеш, но никой не те чува,
корабът с мечти потъна, вече никога отново няма да плува.

Няма минало, няма бъдеще
иска ти се - времето да спре,
но то е господар, то владее,
гледа те в очите и ти се смее.

Вървиш по път, никой не те иска, останал сам,
със срам, 
за което си направил, кой си предал,
познаваш ли го, знаеш ли как е страдал?
Почувствай болката, скърби...
Замълчи!

Вървиш по път, без чувство, без страх,
вдишваш мръсната земна прах,
Крещиш, викаш, плачеш, но никой не те чува,
корабът с мечти потъна, вече никога отново няма да плува.