Jun 14, 2009, 6:09 PM

Път

  Poetry
607 0 1

Вървиш по път, без чувство, без страх
вдишваш мръсната земна прах,
повален,
победен,
заличаваш нещастното минало от мислите,
посочваш ги: Виновни бяха те!
но има ли вина, има ли причина?
сърцето спря... загина.


Душата е жива, не е продадена и не се продава,
остава ранена, страда...
Няма смисъл, няма нужда от сълзи
било е и по-зле - не тъжи.

 

Спреш ли, започваш да чувстваш, страх те е,
плашиш се като малко дете,
крещиш, викаш, плачеш, но никой не те чува,
корабът с мечти потъна, вече никога отново няма да плува.

 

Няма минало, няма бъдеще
иска ти се - времето да спре,
но то е господар, то владее,
гледа те в очите и ти се смее.

Вървиш по път, никой не те иска, останал сам,
със срам, 
за което си направил, кой си предал,
познаваш ли го, знаеш ли как е страдал?
Почувствай болката, скърби...
Замълчи!

 

Вървиш по път, без чувство, без страх,
вдишваш мръсната земна прах,
Крещиш, викаш, плачеш, но никой не те чува,
корабът с мечти потъна, вече никога отново няма да плува.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Костадинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....