Стани по първите петли.

Тръгни по изгрев и върви.

Във теб душата да светли

дори земя да се вдърви,

но ти поемай своя път.

А той е гладък и трънлив

през ров, дере, река и път.

И е бетонен, и ронлив.

През бури, слънце и мъгли,

през нощи светли и във мрак,

през кръг, квадрат или ъгли

и като мил, като недраг

върви към оня тесен праг

и на последната черта,

когато стъпиш с морен крак

да се здрависаш със смъртта.

А тя остава в твоя гроб

да гние вечно под калта.

А ти с душата - твоя роб,

да надживееш и пръстта.